Турски филми и сериали

За феновете на "Мелодията на сърцето". Случайно попаднах на интервю, дадено от Бурак Хаккъ (Кенан) за сп. "Журнал за жената" - "Бурак Хаккъ, синеокият чаровник на турското кино, 4 октомври 2009 г.".Това, което ме впечатли най-много искам да споделя с вас. Въпрос: "В България героят Ви Кенан и Вие самият имате много почитателки. Приличате ли си по нещо двамата?"
Отговор: "Аз по характер съм много различен от Кенан и тъкмо затова приех ролята. Мисля, че за всеки актьор е предизвикателство да изиграе такъв образ. Героят ми е човек, който не знае какво да прави. В душата му има смут и земетресения. Вярно е, че той е надменен, горд и егоистичен, но Кенан е и много чувствителен. Според мен е наистина влюбен мъж. Може би не винаги е прав в отношението си към Ламия. В повечето случаи обаче го подкрепям, именно защото той действа, воден от чувствата си, от сърцето си."

(За fion4eto и emili):

Джавидан не е толкова лоша колкото си мислиш. Напротив - добра е. По-добра е от Нимет. Понякога е крайност да казваме, че някой е абсолютно добър или абсолютно лош. Ако един човек е направил десет добрини и една злина, той е по-скоро добър от колкото лош, защото доброто преобладава. И обратно: ако един човек е направил десет злини и една добрина, той е по-скоро лош от колкото добър, защото злото преобладава. Когато преценяваме накой трябва да имаме и това предвид. Така например Кенан е добър, но понякога се държеше лошо с Ламия, а Джемил е лош, но направи и няколко добрини.

Джавидан Меричоглу - Дресьорът на тигри, както я наричаше Кенан - е шеф не просто на голяма фирма, а на най-големия холдинг за производство на стомана, което означава, че има голямо значение за цялата икономика на страната, а от там и за нейната сигурност. Баща и Вефик Меричоглу, а после и тя управляваха огромна империя, имаха силно лоби в правителството, бяха близки с председателя на управляващата партия - с две думи имаха огромна сила и власт. На един рожден ден баща и и подари остров, а тя има рожден ден всяка година.

Когато Ламия и Джемил влязоха в затвора Пашата отиде да се моли на Джавидан да говори с председателя на управляващата партия да не му вземат постовете в партията, които беше заел, и въобще да смекчат позициите си спрямо него, и да помогне на Джемил да излезне по-бързо от затвора. Тя тогава не му помогна и му каза защо.

Джавидан е като всички други нежни и крехки души, които в изблик на ярост казват някои лоши неща, но после като се опомнят - съжаляват. Тя няколко пъти каза, че иска да унищожи Ламия и Кенан, но не го направи на дела, а можеше. Това означава, че не е лоша. Кенан работеше с издателски компании. Джавидан имаше силата и властта да блокира всичките му концерти, издаването на албуми, публични изяви и т.н., но не го направи.

Джавидан можеше да направи така, че да дадът максимална присъда на Ламия и да я пратят в накой зандан далече от Истанбул, с тежки условия, а не да си ядът баклава в затвора и да се забавляват с Мелек. В такъв затвор щеше да е невъзможно да държи детето вътре. Но тя не го направи. Не искаше да стреля с топ по врабче. Ако беше лоша нямаше да пропусне тези възможности. За това във филма изглеждаше толкова слаба - точно защото не искаше да използва арсенала с който разполага, а и защото любовта е отрова, която поваля и най-силните. Тя беше най-силна, но заради несподелената любов изглеждаше слаба и безпомощна.

Фирмата, която създаде Нимет с парите на мъжа си и после привлече Джемил и Намък за съдружници в началото нямаше успех. Добре че беше Намък. Джавидан ако искаше можеше да скапе и тази фирма, за да си отмъсти на Нимет, но не го направи. Намък я обичаше и щеше да се погрижи за скапването на фирмата. Джавидан имаше силата да ги смачка като въшки, но не го направи. Тя беше като настъпана котка, която можеше да издращи всички, но не го направи, а нейните нокти бяха най-големите във филма.

Като се има предвид високото и положение в обществото въпрос на чест беше да не отстъпва на Ламия и да я победи, но неможа, защото Кенан обичаше Ламия, а и Мелек ги свързваше, което направи битката изключително трудна за нея. За това Намък я съветваше да се откаже да се бори за Кенан, защото тази битка е изгубена още от самото начало, и защото любовта и към Кенан ще я унищожи, което се случи.

Джавидан имаше грешна представа за Ламия. Мислеше, че тя е като другите жени, лакоми златотърсачки, които един ден се появяват с дете на ръце пред някой богат и известен мъж и започват да го изнудват за пари и други облаги, както обикновено се случва в реалния живот. Джавидан подцени Ламия и за това направи някои глупави постъпки - предложи и голяма сума пари за да отстъпи, но Ламия не ги взе защото нямаше такава цел.

Всъщност Джавидан не е извършила много лоши дела. Единственото нещо което искаше е да очерни Ламия в очите на Кенан и той да я изхвърли от сърцето си. Други хора не са били обект на нейните атаки. Тя не е типична интригантка като Джемил и Нимет. Не е целяла да нарани някой. Джавидан беше в много неизгодна позиция - освен любовта, Ламия и Кенан бяха свързани и от дъщеря им Мелек. Усещайки безсилието си, веднъж тя каза: "Това е едно бебе! Бебе! Как мога да се боря с едно бебе!"

Сякаш за да е още по-трудна и невъзможна битката, Съдбата бе отредила да не може да има дете от любимия мъж - след едно голямо скарване с Кенан късно през ноща двамата катастрофираха и тя изгуби детето в утробата си за втори път. С това дете загина и последната и надежда за спечелване на сърцето на Кенан и за победа над Ламия. Най-голямата и мечта беше да има дете от Хюсеин Кенан. Толкова много го искаше това дете, че постоянно говореше на Кенан за него. Веднъж когато се гушкаха двамата в леглото, каза: "Ще се роди в края на декември или в началото на януари - зодия козирог. Момиче ли искаш или момче? Едно дете е голяма отговорност нали? Връзките може да са краткотрайни, но родителския дълг е за цял живот."

След катастрофата, при която Джавидан изгуби второто си бебе, тя сънува следния сън: Бута количка с детето си - момиченце - в един детски парк край морето и се усмихва щастливо. По едно време спря за да я нагледа дали е добре в количката, но момиченцето и го нямаше. Тя се разтревожи силно и се заоглежда наоколо. Видя я на близо до една катерушка и се затича към нея да я прегърне, но когато момиченцето се обърна към нея, то нямаше лице, превърна се в кукла и изчезна. Джавидан се стресна. Заоглежда се наоколо и я видя на една люлка. Затича се към нея да я прегърне, но когато отиде детето пак беше без лице, превърна се в кукла и изчезна. Джавидан се уплаши много. Видя я на друга люлка и се затича към нея да я прегърне, но пак същото - детето се превърна в кукла и после изчезна. Джавидан се разплака. Видя дъщеричката си на зелената поляна до едни цветя. Затича се към нея да я прегърне. Момиченцето разтвори ръце и двете се прегърнаха. Но докато се гушкаха то изчезна пак. Джавидан погледна насреща и видя същото момиченце да тича с Ламия хванати за ръце. Усмихваха се и тичаха към Кенан, а тя стоеше отстрани сякаш несъществуваше, те не я забелязваха. Ламия вдигна момиченцето на ръце, целуна го и се прегърнаха тримата с Кенан. Той взе дъщеря си на ръце, хвана Ламия за ръка и тръгнаха нататък, а сълзите на Джавидан се стичаха като из ведро. Тя се събуди обляна цялата в сълзи и продължи да плаче. Тази сцена е толкова силна и трогателна, че и аз не можах да спра сълзите си още десет минути след филма. Това че съм мъж не ми помогна да запазя хладнокръвие. (34еп. - към края)

На сутринта Джавидан спря с колата пред къщата на Макбуле. Ламия излезе и тръгна към нея, а Джавидан гледаше издутия и корем, и каза: "Ще имаш дъщеря", и сълзите и тръгнаха. Не можа да сдържи сълзите си дори пред нея. Ламия видя това и също се просълзи, сякаш усещаше болката и. Загледана в корема на Ламия, Джавидан осъзна каква късметлиика е тя, какво голямо богатсво има там и с какво непобедимо оръжие разполага тя. Нито империята която управляваше, нито богатствата с които разполагаше, нито бляскавата и кариера можеха да се сравнят с щастието, което Ламия носеше в утробата си. Човек е готов да търси щастието на всякъде по света, а то било в самите нас. В такива моменти човек преосмисля всичките си ценности и ги пренарежда в своята система според важноста им. Много тежко, мъчно и страшно е когато си надарен с огромно материално и духовно богатство и когато нямаш наследник от твоята кръв и плът, който да ги наследи и подобри.

Според мен Джавидан преживя най-силния стрес от всички, защото беше на върха, а там ветровете са най-силни, и тя имаше най-много какво да загуби - чест, авторитет, популярност, любов. Страхът да не паднеш от толкова високо те сковава изцяло. Освен това, много трудно е да приемеш факта, че мъжът в който си лудо влюбена и който ти е законен съпруг предпочита друга жена, която е на дъното на обществото, и това се случва пред всички. Стоманената принцеса, която никога не е губела битка, сега е на колене пред едно сираче, непритежаващо нищо, освен сърцето на Кенан. Когато гореше дневниците на Ламия, стоеше на колене пред огъня, който поглъщаше доказателствата за една голяма любов, и плачеше с думите: "Каква любов... От всеки ред излиза огън... Но кой ще загаси пожара в душата ми!" От друга страна икономическата криза я принуди да продава и закрива фабрики, а от трета страна не можеше повече да забременее - не можеше да има дете от любимия мъж, което даваше изключително предимство на Ламия. Ламия я изпревари с още една крачка като откупи цигулката на Кенан и му я подари. Когато Джавидан разбра за този умен ход се подтисна още повече. След скандала с дневниците на Ламия, който бе раздухан допълнително от медиите, напрежението достигна своя пик и тя получи тотален срив - опита се да се самоубие като се хвърли от високата сграда на холдинга. Намък я спаси в последния момент като я хвана през кръста. Преди да скочи Джавидан държеше портрета на баща си, плачеше и се прощаваше: "Не успях тате. Не съм достойна за теб. Не оправдах доверието ти. Не успях в нищо! В нищо не успях, в нищо! Защо стана така тате, защо съм толкова безсилна, толкова слаба, защо, защо..." След като Намък я издърпа от прозореца тя продължи да крещи на пода: "Аз съм проклятие! За нищо не ставам! Не успях, провалих се! И в бизнеса се провалих, и в брака се провалих! Баща ми си отиде, бебето ми си отиде, Кенан си отиде! И вие си вървете, и вие!" Много тежка сцена (55еп29мин) Ако не беше Намък, Джавидан нямаше да има сили да се възстанови и да продължи да живее - нямаше кой да я крепи. Тя дължи живота си на него точно както Ламия дължи живота си на Кенан.

----------------------------------------

Ламия нямаше подобни проблеми: нито страдаше от несподелена любов, нито имаше проблеми със забременяването, нито се притесняваше от икономическата криза, нито пък отговаряше за нещо, а камоли за цял холдинг! Напротив, тя беше ухажвана от много хубави и богати мъже - Кенан, Джемил, Умут -, което и вдъхна голямо самочувствие и сила. Медиите също я превъзнасяха като благотворителка. Енисе се разболя от яд. Живееше с Джемил като истинска ханъма - беше изцяло осигурена, не мислеше за нищо, нямаше никакви душевни терзания. Дори когато Кенан се съсипа заради нея, тя нямаше да разбере нищо ако някой не и тикнеше някакъв вестник пред очите, или ако Афифе не беше отишла отново да се моли и да се унижава пред тях, сякаш проси милостиня, да и дадат Мелек да я отведе при Кенан, за да го успокои. Това което добре умееше да прави Ламия е да си вземе детето на ръце и да избяга на някъде без да я интересува какво ще стане.

Джемил наистина много се постара да я спечели: създаде специална стая за Мелек и я обзаведе за чудо и приказ, купи и скъпа кола - джип, въобще не личеше че Пашата е в криза, помогна и да изкара шофьорска книжка, затрупа я със злата и дрехи, и за да я разглези още повече я удостои с титлата "Господарка на дома" и принуди прислугата да се обръщат към нея с "Госпожо Ламия". От последното Маджиде се разстрои, а Гюлай направо побесня - тръгна да напуска, но в тая безработица къде ще отиде. Нимет също не можа да скрие че се дразни. Веднъж каза на Джемил: "Еее, най-после чудото стана - Пепеляшката се превърна в Принцеса и заживя с принца в двореца!", Джемил: "А злите вещици умряха от яд! Приказката има щастлив край!"

Ламия не положи почти никакви усилия за да постигне нещо. В началото всички я мачкаха, но оцеля благодарение на Кенан и се издигна благодарение на него. Успехите и са дар-Божи - роди ме майко с късмет па ме хвърли на смет. Когато Назъм я потроши цялата, Пашата не искаше да я лекуват на Острова и я изпрати в болница в Истанбул - да е по-далече, за да не се разчуе, че в дома на Саит Паша стават такива лоши неща, за да не пострада името им и политическата му кариера. А Ламия си нямаше никой, нямаше кой да я посети в болницата. Пашата не изпрати никой от къщата, включително и сина си Джемил, от страх да не би да ги свържат със случая. Джемил не отиде в болницата, не защото беше загрижен за баща си, а защото не му пукаше за Ламия, въпреки че е прислужница в дома му. Ореди само по телефона корабчето на баща си и линейката в Изтанбул. Джемил не я забелязваше - за него тя беше една от прислугата. До болницата я предружи само Маджиде. Тя поиска да остане при Ламия, но по заповед на Пашата веднага се върна.

Кенан беше единствения който се осмели да я посети в болницата, въпреки че и той можеше сериозно да пострада от грандиозен скандал - напусна тържеството организирано от годеницата му Джавидан заради друга жена. Джавидан искаше да се изфука с Кенан пред прият...е си, но той заряза тази суета и отиде при Ламия. На изхода цяла армия от журналисти го питаха защо напуска празнеството и защо си тръгва сам. Не му пукаше че медиите и хорските приказки ще го погубят, защото мислеше първо за любимия човек и после за себе си, защото обичаше Ламия повече от себе си. Кенан прекара цяла нощ в болницата до Ламия. Бдеше над нея като орел. Сутринта в болницата дойде Маджиде и като видя Кенан там много се учуди. Тогава тя каза: "Господин Кенан, няма друг като вас! Не тъгувай Ламия, виж господин Кенан цяла нощ е бил до теб, значи не си сама, и теб има кой да те обича." Това даде големи сили на Ламия и надежди за бъдещето. Много е важно да знаеш, особено ако си сираче, че в този свят има някой който те обича истински, и нещо повече - готов е да се жертва за теб. Тази любов осмисля живота ти, дава ти сили да издържиш и на най-големите трудности, и да продължиш напред.

----------------------------------------

Добра е Джавидан - не е лошо момичето. Това че назначи Макбуле на работа го доказва. Кризата я притискаше да закрива и продава фабрики, и да съкращява персонала, но тя намери място за "лудата" Макбуле. Съжали я че е кръгло сираче. Всички я наричаха луда. Тя казваше че се е излекувала, но никой не и вярваше. Ламия също я избягваше, въпреки че Макбуле се привърза към нея като към майка и сестра. Винаги я наричаше сестрица. Джавидан имаше основание да мрази Макбуле, защото си мислеше, че когато Ламия живееше у тях, двете ходеха по нейна инициатива прекалено често у Пашата, за да може тя да се задява с Джемил, а Ламия с Кенан. Точно това положение охлади за първи път отношенията на между Джавидан и Пашата, и тя отказа да му помогне когато Джемил беше в затвора.

Макбуле имаше много цветно досие: лежа в затвора за опит за убииство на бившия си годеник Баръш, искаше да отрови Ламия с отрова за мишки, но в последния момент се отказа и отрови себе си; подкупи служител на психиятрията в която я лекуваха, за да избяга от там, и след като успя да го направи проникна в дома на Пашата посред нощ и го заплаши с нож, че ще го убие, ако не я измъкне от психиятрията. Тогава го спаси Назъм, който се натискаше тайно с Гюлай в дома му. Меджиде се сети за това и се вбеси, каза че ще ги оскубе и двамата, но Пашата я спря с думите: "Остави го, Господ ми го изпрати!" Макбуле проникна още един път в дома на Пашата, под носа на охраната, дегизирана като Дядо Коледа - точно когато празнуваха настъпването на новата година. Пашата за малко да получи удар, а всички останали се изплашиха. Този случай затвърди мнението им, че тя е луда и скоро няма да се оправи. Такъв човек никой не би искал да види във фирмата си, но Джавидан я назначи. Намък също я предупреди с думите: "Джавидан, обмисли ли добре това, което правиш? После да не съжаляваш!"

Много сълзи изплака Джавидан. Точно както и Кенан, никога не я видях във филма щастлива - очите и бяха пълни с тъга. Винаги когато я даваха пускаха най-тъжната мелодия - Mesafe (разстояние) - а от очите и се стичаха сълзи. Сега когато слушам песните от филма на компютъра си и засвири Mesafe - винаги се сещам за Джавидан - принцесата на стоманата, а очите ми се къпят в сълзи.

Сега и аз гледам други филми, но те са много далеч от Мелодията на сърцето. Няма ги разтърсващия сценарии, вълшебната музика и стихията която повлече всички; няма ги напрежението, динамиката и ураганът от чувства, несподелената любов, сляпата любов, отчаяната любов, безумната любов; няма я тази борба на живот и смърт, няма ги остроумните шеги на Джемил и каръкските изпълнения на Пашата; няма ги болката, тъгата и сцените в които не можеш да спреш сълзите си... Всичко това безкрайно много ми липсва!

Благодарим Ви,

за посочените недостатъци. При първа възможност ще коригираме кода за да удовлетворим желанията Ви.

Админ